Часовник на японски небостъргач потвърди теорията на Айнщайн

Японски учени експериментално доказаха, че с увеличаване на разстоянието от повърхността на земята времето се ускорява. Това потвърждава теорията на Алберт Айнщайн, че гравитацията оказва влияние върху хода на времето, предаде ТАСС, цитирана от БГНЕС.

В експеримента екип от физици, ръководен от професора от университета в Токио Хидетоши Катори, използва оптичен атомен часовник за калибриране на вибрацията на квантовите частици. Това устройство е много точно: поне 30 милиарда години трябва да изминат, преди такъв часовник да изостане поне със секунда.

Учените поставили синхронизирани часовници на първия етаж на най-високия небостъргач в Япония, „Tokyo Sky Tree“, и на наблюдателната му площадка на височина 450 метра от повърхността на земята.

Сверяването на показанията показало, че часовникът на наблюдателната площадка е приблизително 5 стотрилиона части от секундата по-бърз от часовника на приземния етаж. За ден изоставането на „долния часовник“ било приблизително 4,3 наносекунди (наносекунда – една милиардна част от секундата).

Според изследователите, за една година разликата между часовниците би била приблизително 1,6 микросекунди (микросекунди – една милионна част от секундата). Авторите на експеримента не намират друго обяснение за това, освен че ходът на „долните часовници“ се забавя от силата на гравитацията.

12 факта за времето, от които може да загубите представа за време

Наясно ли сте какво е „време“? Или сте като Августин Блажени: „Прекрасно знам що е то време, докато не мисля за това, но щом се замисля – вече не знам какво е това време.“

На 30 юни 2015 пък бе добавена допълнителна секунда към световното универсално време заради забавянето на въртенето на Земята.

Ето какво казват физиците и каква е тяхната представа за времето, за разлика от ежедневната ни такава:

Лицето ви старее по-бързо от краката ви

Времето тече по-бързо за лицето ви, отколкото за краката ви (ако се движите изправен). Съгласно Айнщайновата теория на относителността колкото по-близо сте до центъра на Земята, толкова по-бавно тече времето – и това вече е измерено. Например, на връх Еверест, една година ще бъде с около 15 микросекунди по-къса, отколкото на морското равнище.

Секундата не е това, което може би си мислите

Секундата не се определя като 1/60-та от една минута, а като „продължителността на 9 192 631 770 периода (осцилации) на радиация, съответстващи на преход между две свръхфини нива на основното състояние, при абсолютната нула на атом цезий 133 „. И за да не влияе гравитацията на времето при различни височини (съгласно т.1 ), секундата се отчита спрямо морското равнище.

Динозаврите са имали 370 дни в годината, а Земята е извършвала едно пълно завъртане около оста си за около 23 часа

Когато динозаврите са властвали на Земята, е имало близо 370 дни в годината. Въртенето на Земята става все по-бавно, защото гравитацията на Луната действа като спирачка, дните ще са все по-дълги, с около 1,7 милисекунди на век.

На Меркурий годината е два пъти по-кратка от денонощие

Най-малката единица време във физиката е „Планково време“ или „време на Планк“ – времето, за което частица, която се движи със скоростта на светлината ще пропътува дължината на Планк ( 1,6·10-35 м). След едно планково време след Големия взрив, съгласно съвременната теоретична физика, гравитационните сили се отделят от осталите сили. Времето, което е изминало от това събитие, е 4,3·1017 сек. или 8·1060 планкови времена.

За физиците няма „сега“

Няма такова нещо като „сега“ във физиката. Пространството и времето са като течност, повлияна от гравитацията и скоростта. Алберт Айнщайн обяснява така: „За нас, физиците, разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, но упорита илюзия.“

Всичко, което виждате, е минало

Тъй като движението на светлината отнема време, всичко, което виждаме е в миналото. Слънцето, което виждаме в небето е от преди 8 минути и 20 секунди. Светлината от най-близката звезда, Проксима е на около 4 години.

Защо годините летят все по-бързо

Новите преживявания със сигурност остават по-дълго в паметта, отколкото вече познатите. Това е известно като „одбол ефект“(ефект на необикновеността) и обяснява защо като че ли времето върви по-бързо с напредване на възрастта – тъй като повечето неща, които ти се случват, са ти вече познати. Или защо на почивка или пътешествие сякащ е изминало повече време, отколкото, когато ходим на работа.

Най-старото нещо във Вселената

Най-старото нещо във Вселената е една галактика, наречена z8_GND_5296. Тя е на 13,1 милиарда години – само 700 милиона години след Големя взрив.

За да не си изпускаме влака…

Причината за това часовниците да показват едно и също време в цели държави е, за да може влаковите разписания по-лесно да се изпълняват. До 19-ти век, градове сверяват своите часовници по местното време, т.е. часовниците във Варна щяха да бъдат 18 минути преди София.

Но за да не изпускат влаковете си хората, железопътните компании в Англия започват да използват стандартно, съгласувано с Лондон английско време от 1840г.

Времето се забавя

По-далечните галактики се отдалечават от нас по-бързо от близките, което означава, че Вселената се разширява ускорено, т.е. все по-бързо. Обикновено физиците сочат за виновник една загадъчна сила в космоса, известна като „тъмна енергия“. Но един испански физик, Хосе Сеновила (José M. M. Senovilla) предлага хипотезата, че „времето постепенно се забавя“. Ние наивно въвеждаме в уравненията „стандартния поток време“ и извеждаме като резултат от промените разширяване на Вселената. Според този алтернативен поглед, по-далечните, по-стари галактики само изглежда, че се движат по-бързо, тъй като в миналото времето се е движело по-бързо. Ако този подход е правилен, след няколко милиарда години, „всичко ще се замрази като снимка на един миг“.

Източници: topnovini, nauka.offnews