Танцовата чума

„Танцовата чума“ е необикновено явление, което било наблюдавано многократно в различни части на Западна Европа в периода от XIV до XVII век. Най-забележителният случай, свързан с нея, бил през лятото на 1518 г. в Страсбург, където много хора танцували, докато не загинали от изтощение.

Цялата история би звучала като измислица, ако медиците по онова време не бяха я документирали, определяйки я като религиозен и необясним феномен, който до днес провокира интереса на редица изследователи.

През 1518 година французойката мадам Трофеа започва да танцува на улица в Страсбург /днес Франция, тогава в Свещената Римска империя/. Отникъде не се чува музика, но лицето на жената изразявало истинско удоволствие все едно танцува пред цял оркестър, който свири любимата ѝ песен. Според някои писмени източници тя танцувала без да спира да яде, да спи или да свали окървавените си обувки.

След около шест дни на безспирни танци, „магията“ на музиката спира да влияе на Трофеа, но за нещастие се оказва, че вече не е единствената подвластна на танците. До края на седмицата броят на танцуващите на улицата нарастнал до 34, а за месец до 400 души, които танцували по необяснима причина с дни, а някои от тях и до смърт, като никой не бил в състояние да ги спре.

В продължение на един месец те се движели в ритъм, който никой друг не можел да чуе. На мястото пристигнали медицински екипи, тъй като някои от танцьорите починали в следствие на сърдечен удар и инсулт.Този феномен е известен като Танцуващата чума/Танцовата чума или, както го наричат психолозите, “неконтролируемата масова хистерия”. Както и да е името му, все още се търсят обяснения за появата му.

Текстове от това време свидетелстват, че в пика на странния феномен всеки ден от изтощение умирали поне 15 души.
Въпреки че цялата история звучи невероятно, тя е описана в редица религиозни, народни и медицински доклади и привлича едни от най-известните лекари по онова време.

Лекарите успяват да предложат едно логично медицинско обяснение – „гореща кръв“ – случай, при който кръвта на хората буквално се разгорещява и те трябва да извършват някаква физическа активност, за да се успокоят. В случая – да танцуват.

За да се помогне на болните дори е построена сцена и са повикани музиканти, които да направят преживяването по-приятно, но се оказва, че идеята съвсем не е добра, защото това окуражава още повече хора да танцуват и смъртните случаи вследствие на изтощение, инфаркт или инсулт започват да растат, вместо да намаляват.

Много теории предполагат, че става въпрос за масова истерия – когато повече от един човек вярва, че е засегнат от масова болест. Това най-често се случва в стресови за обществото моменти, а 1518 г. е била точно такъв момент в Страсбург.

По това време хората в града са изправени пред глад и недохранване, високи летни температури и редица смъртни случаи, всяващи масова паника.

Тогава голяма част от обществото масово страдала от глад, но остава въпроса защо някои танцуват, а други не, при положение че обстановката за всички била еднаква.

Въпреки че теорията звучи доста логично, никой не може със сигурност да каже дали това е била реалната причина за инцидента.

Втората теория смята, че танцуващите са се натровили със зърнен продукт, предизвикващ състоянието ерготизъм. Храненето със заразената култура може да доведе до припадъци, но не и до движения, приличащи на танци.
Така никоя от теориите не може да обясни напълно масовия танц.

В края на краищата всички, обладани от танцуващия демон, били заведени в близкия манастир, посветен на св. Вит. Обули им червени обувки и още в следващите часове всички започнали полека – лека да се успокояват.

В рамките на седмица, разказва местният хроникьор, всички се успокоили и танцуващата чума изчезнала.

Не изчезват обаче хилядите въпроси, които това интересно събитие предизвиква и до днес:

– Какво е предизквикало танцуващата чума? Колко точно човека са загинали от нея? (Местен историк смята, че става дума за 15 смъртни случая на ден).

– Защо в Кьолнската катедрала, на стотици километри надолу по течението на Рейн има гравюра с танцуващи в транс хора под строгия поглед на св. Вит?